Училище за търсачи

"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери.
Именно това правят нещотърсачите." - Пипи Дългото Чорапче
Понеделник, 07 Ноември 2011 17:58

Случайност, съвпадение, синхроничност

 

 

Случайно или не и аз ще се включа в разглеждането на темата за случайностите. Знам, че не съм открила топлата вода. Знам, че в интернет изобилства от информация по въпроса. Без да претендирам за уникалност, ще представя моята гледна точка по въпроса.

Ще започна с това, какво всъщност преставляват случайностите. Според определението в тълковния речник, това са явления, които се случват незакономерно. А според Кибалион - случайността е закон, който предстои да бъде открит. В крайна сметка, това че принципа, по-който се случва дадено явление все още не е открит и обстойно проучен, не означава, че този принцип не съществува. Юнг казва, че за да повярваш в случайностите, трябва да изпиташ тяхното влияние върху себе си. Убедена съм, че всеки човек в живота си се е сблъскал с достатъчно случайности, с низ от такива „незакономерни” неща, които сякъш съвсем закономерно са го довели до там където е сега. Тук искам да отворя една скоба и да се разгранича от всички теории свързани със съдбата и влиянието на висши сили в нашия живот. Предмет на тази статия са единствено взаимосвързаността на явленията и начина, по който те ни влияят.

Случайностите са свързани със случването на едно явление, а съвпаденията са свързани със случването на две или повече явления паралелно или последователно. При съвпадението отново се предполага, че няма взаимовръзка между отделните компоненти, защото тя не може да се обясни рационално. По тази причина и съвременната наука отхвърля съществуването на такива взаимозависимости.

Странните  съвпадения от една страна, може да са случайни,  но от друга - са толкова малко вероятни, че се налага да се предположи съществувануето на някакъв обективен закон, някаква реална особеност на околния свят, запечатана и от време на време изплуваща в нашата психика.

Швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг бил убеден, че сред множеството действително случайни и нищо не означаващи съвпадения се срещат и такива, които изразяват реалната връзка, съществуваща между нашето психическо състояние и това, което се случва или може да се случи в околния свят. Той нарича това явление синхроничност

Юнг описва три типа синхроничности:

• Първия се състои в съвпадения на вътрешния смисъл (мисли или чувства) с външни събития

• Вторият тип са ситуации, които човек е сънувал или е имал видение и те съвпадат със събития, които се случват някъде далече, което се потвърждава в последствие. В този случай, човек остава емоционално неангажиран към това, което се случва.

•  Третата категория засяга преживявания, сънища и видения на нещо, което предстои да се случи в бъдеще и което в последствие се потвърждава.

Синхроничността е явление на уж случайно случващи се съвпадения в живота ни. Случайността обаче е само привидна, а синхроничните явления са причинени от ментално, емоционалния ни когнитивен живот. Примери за това има много. Мислим си за някого и той след малко ни се обажда по телефона или го срещаме по улицата. Сънуваме определена ситуация и тя вземе, че се случи едно към едно на другия ден. Когато мислим положително ни се случват и обективно хубави неща ( не само защото сме нахлузили розови очила и гледаме света през тях). Тук психологическото обяснение за субективната проекция е в пълна сила. Това, което обаче психологията или която и да е друга наука не може да обясни е обективната променлива на стечението на обективни обстоятелства според вътрешното състояние на човека. Юнг нарича подобни явления синхроничности.

Съвременната наука отрича явлението. Квантовата физика, обаче твърди, че на субатомно ниво частиците са буквално едно цяло – всичко е свързано с всичко и всяка една влияе на всяка друга, и промяната в една от тях води до промяна във всички частици. В квантовата физика се достига до идеите, че съществуването на пространството и времето е силно относително до степен, че в света на кварките просто отсъстват.

Според квантовите теории за съзнанието биологичните мозъчни структури – невронните мрежи и техните електрохимични процеси са само едната част на монетата – биологичният субстрат за проята на съзнанието на определено ниво. Самото съзнание обаче, според квантовите учени функционира на чисто квантов принцип.

Ако психиката ни работи на квантов принцип, тогава когнитивните ни процеси функционирайки в квантовото поле биха били свързани с всеки и всичко.

Facebook

Абонамент за новини

Име:
Email:


Online консултиране

Повече информация ТУК

Съвети

Да е трудно не е чак толкова лошо, защото това означава, че все пак е възможно.