Училище за търсачи

"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери.
Именно това правят нещотърсачите." - Пипи Дългото Чорапче
Петък, 11 Ноември 2011 20:29

Локус на контрола

Напоследък все повече ме вълнува един въпрос – Защо повечето хора отказват да приемат отговорност за това, което се случва с живота им? Защо е толкова страшно да кажеш „Аз и само аз съм отговорен за моето щастие или нещастие”? Вместо това се приема, че всичко е добро или лошо стечение на обстоятелствата и почти нищо не зависи от нас.

В психологията има едно понятие, което определя точно тази част от нашата личност и то се нарича Локус на Контрола.
Локусът на Контрола се отнася до набора от убеждения за взаимоотношението между поведението и последващата поява на награди и наказания. Винаги когато случващото се се възприема от човека като резултат от неговите поведения, усилия или относително постоянни характеристики имаме пример за вътрешно убеждение или т.нар. Вътрешен Локус на Контрола. Външните убеждения – обратното, включват възприятията, че случващото се е в резултат на късмет, шанс, съдба или намесата на властни други хора или пък са просто непредвидими поради сложността на събитията. Този тип убеждения се означават с понятието Външен Локус на Контрола.

Ориентацията към вътрешни убеждения, изглежда означава, че човек ще приема по-активна и контролираща позиция към средата. В много отношения хората с Вътрешен Локус изглеждат по-компетентни, отколкото тези с Външен Локус на Контрола. Може би това произтича от техните по-активни усилия да придобиват информация, която ще ги подпомогне в постигането на ефектите върху средата им, които те вярват, че могат да имат. Те търсят повече информация, отколкото хората с Външен Локус, и я използват по-ефективно.

Последните изследвания показват, че убежденията на хората с Външен Локус на Контрола по-скоро представляват защитна реакция за обясняване на техните неуспехи или очакваната липса на успех.

Ренесансът е много важен момент от развитието на човечеството. Човекът е поставен в центъра на Вселената. Място за митични божества вече нямало и всичко, което се е смятало до този момент, като дар свише се е пренесло като част от личността. Много ми се иска да настъпи и Ренесанс по отношение на отговорността за собствения ни живот, за собствените ни успехи и за собственото ни щастие. Да го приемем като нещо от самите нас, а не като нещо, което е извън нас и което съществува независимо от нас.

Facebook

Абонамент за новини

Име:
Email:


Online консултиране

Повече информация ТУК

Съвети

Има само две трайни неща, които можем да се надяваме да завещаем на децата си. Едното е корени, а другото криле.