Училище за търсачи

"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери.
Именно това правят нещотърсачите." - Пипи Дългото Чорапче
Петък, 13 Януари 2012 17:13

Сянката

 

Сянката е понятие от Аналитичната Психология, с което най-общо казано Юнг назовава тъмната страна на личността. Тя е един от основните Архетипове заедно с Анимата и Анимуса и може би преди да продължа нататък би било добре да обясня какво е Архетип. А това повярвайте ми не е никак лесна задача.
Архетипа е чиста форма, чиста енергия, чиста потенциалност. Ако се опитаме да го илюстрираме бихме използвали някакъв символ, който обаче би обхванал само една малка част от същността на Архетипа. Ще ви дам пример с Архетипа на Майката. Когато чуем Архетип на Майката, съзнанието ни автоматично прави асоциации с нашата майка, с нас като майка, с картинка на майка с дете, с Дева Мария, с Майката Земя, с международния ден на майката…, но всичко това е само символ, един много малък аспект от същността на този Архетип.
Сянката е несъзнаван комплекс който се определя като потиснати и задържани аспекти на съзнателното себе си. При достатъчно високо ниво на самосъзнание и самокритичност част от тези аспекти биха могли да бъдат осъзнати и отработени. За работа върху собствената Сянка е нужна голяма доза кураж, защото същността на осъзнаването и е да се признаят за действително съществуващи тъмните страни на личността. Този процес винаги е съпроводен със сериозна съпротива на съзнателно ниво и би могъл да се осъществи пълноценно едва тогава, когато личността е готова за това.
При по-задълбоченото изучаване на тъмните черти на характера и непълноценностите съставляващи Сянката, се установява, че те имат емоционална природа, както и известна автономност.
Има Конструктивни и Деструктивни типове Сянка.
В Деструктивната страна, тя често представя всичко което съзнателната личност не иска да разбере за себе си. Например, някой който се идентифицира като любезен има сянка, която е груба или нелюбезна.
От Конструктивна страна може да представя скрити позитивни влияния. Това може да бъде обяснено като "злато в сянката". Според мен приказката за „Грозното пате” илюстрира много добре тази страна на Сянката.
Според Юнг човешкото същество си има работа с реалността на Сянката по четири начина: отказ, проекция, интеграция и/или преобразуване.
Най-трудна за осъзнаване и отработване е проекцията, защото при нея причината за емоцията е несъмнено у другия. Колкото и очевидно да е за обективния наблюдател, че става въпрос за проекция, надеждата субектът да ги осъзнае като такива е слаба. Необходима е убеденост, че понякога можеш да грешиш, за да бъдеш склонен да оттеглиш от обекта своите емоционални проекции.
Проекцията се извършва не от съзнателния субект, а от несъзнаваното. Тя превръща околния свят в моето собствено неразпознато от мен лице. Колкото повече илюзии се вмъкват между субекта и неговата среда, толкова по трудно става на личността да прозре своите илюзии.
Често е трагично да се гледа по колко прозрачен начин даден човек съсипва своя живот и живота на други хора, но за нищо на света не може да види, до колко цялата трагедия изхожда, подхранва се и се поддържа от самия него.

Още в тази категория: « Вдъхновение Ентусиазъм »

Facebook

Абонамент за новини

Име:
Email:


Online консултиране

Повече информация ТУК

Съвети

Ако няма къде да отидеш, ела на себе си!