Училище за търсачи

"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери.
Именно това правят нещотърсачите." - Пипи Дългото Чорапче
Вторник, 15 Май 2012 16:36

Време за тръгване

Днес съм потънала в размисли за пътя. Или по точно казано за смелостта да тръгнеш, за насладата докато вървиш, за куража да продължаваш напред и за щастието да пристигнеш.

Преди време бях прочела някъде, че най-трудното по пътя често се оказва това просто да тръгнеш. Смятам, че „да тръгнеш” е едно от двете най-важни решения, които вземаме по пътя. Другото е да „го извървиш до край”.

Много хора смятат, че е достатъчно да направят първата крачка. Истината обаче е, че след нея се налага да направят още една …и още една …и още една …и това, което не бива да спират да правят по пътя е постоянно да поставят единия крак пред другия.

Има хора, които стоят и чакат да се появи знак на къде да тръгнат. На тях бих искала да кажа, че компасът е в сърцето – слушайте го. То най-добре знае, кои са пътеките за нас в този момент от живота ни. Този компас, обаче има една особеност – той работи само, когато сме в движение. За да може сърцето да ни покаже пътят нататък, ние все пак трябва да сме поели по някакъв път.

Други хора пък, чакат да се появи подходящия момент да потеглят. Стоят си някъде там на безопасно място и чакат да спре да вали, да не пече толкова силно, да се появи вятър, да не духа толкова силно, да мине деня, да мине нощта …и неусетно всичко отминава, а онзи перфектният момент за тръгване все не идва. НЯМА ПЕРФЕКТЕН МОМЕНТ ЗА ТРЪГВАНЕ. Най-подходящият момент е в мига, в който разбереш на къде да тръгнеш. Тогава като по чудо дъждът спира, слънцето се показва, а вятърът става попътен. Просто трябва да тръгнеш.

Не мога да ви обещая, че условията ще бъдат благоприятни през цялото пътуване, изпитания винаги  има, това което мога да ви гарантирам е, че ще си струва.

Не отлагайте пътуването, защото няма кой да дойде с вас, тръгнете сами. Това е вашият път. Никой друг освен вас не е задължен да извърви вашият път. Пътят е личен, онова, което ще преживеете по него е лично и съкровището, което ще намерите също е лично. Дори и двама души, колкото и да са близки да вървят по един и същи път, те ще преживеят различни неща, ще видят различни неща и ще научат различни неща. Онова, в което не бива да се съмнявате обаче е, че кой за каквото тръгне по пътя, си го намира.

Смело напред!

 

П.П. Позволете си пътя да ви се случи!

Още в тази категория: « Зона на комфорт Ах, този път »

Facebook

Абонамент за новини

Име:
Email:


Online консултиране

Повече информация ТУК

Съвети

Ако няма къде да отидеш, ела на себе си!