Училище за търсачи

"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери.
Именно това правят нещотърсачите." - Пипи Дългото Чорапче
Сряда, 29 Януари 2014 10:19

Да обичаш себе си

Често ме питат „Какво означава да обичаш себе си? Как става това?”. Аз обикновено използвам словото на Чарли Чаплин на седемдесет годишния му юбилей „Когато започнах да опичам себе си….”

Днес обаче бих искала да ви отговоря на тези така важни въпроси не през Великия комик, а през себе си. Надявам се моите открития и размишления по темата да са ви от полза.

На първо място, според мен белята със съпротивата срещу това да се обичаме идва от приравняването на любовта към себе си със себевлюбеността (както Нарцис се е влюбил в своето отражение ) или пък на манията за величие (като тази на някой царе от приказките). Но това да обичаш себе си, не е външен манифест, а по-скоро вътрешен баланс и стабилност.

Ще ме попитате как се случва всичко това? – В един процес на вътрешна трансформация. И тази вътрешна трансформация започва с това да се погледнем честно в огледалото и да си дадем сметка какви сме. Не какви си мислим, че сме, не какви са ни казали другите, че сме, а такива каквито ни показва огледалото на реалността.

Следващата стъпка е взирайки се в това огледало да се приемем такива каквито сме. Да си дадем правото да бъдем неуверени, да ни е страх, да грешим и да страдаме, когато ни е заболяло. Съществуването никога не е изисквало от нас да бъдем перфектни. Няма причина и ние да го изискваме от себе си. Ключов момент в това да се научим да обичаме себе си е да спрем да се критикуваме за това което не сме и да се приемем такива каквито сме. Както с другите хора, така и със себе си, в момента в който се появи раздразата, гнева и критиката, разбирането и емпатията се изпаряват. А как бихме могли да се обичаме като вместо разбиращ и подкрепящ приятел на самия себе си, сме се превърнали в строг и критичен надзирател? Истината е, че за да дойде любовта, надзирателя трябва да си отиде.

Когато това стане и се научите да се приемате такива каквито сте, когато се научите да бъдете честни със себе си, започва същинската част на трансформацията. Тогава се поглеждате в огледалото и си казвате, че всъщност сте много неуверени, страх ни е от това, което престои, казвате си, че носите твърде много болка или че някъде по пътя сте се позагубили и сега в душата ви е много пусто. Следващия въпрос, който е много важно да зададете на себе си е „Какво мога да направя за себе си, за да се почувствам по-добре?” – И след като чуете отговора ДА ГО НАПРАВИТЕ…И така неусетно започва да се случва това мистериозно себеобичане. Започвате все по-често да сте в добро настроение, да имате повече тонус, да сте по-уверени и по усмихнати. Осъзнавате, че отговорността да се чувствате добре е ваша, а не на другите. Заменяте критиката с грижа за себе си…И неусетно в душата ви се настаняват вътрешния баланс и хармония.

Но пътят на любовта към себе си не свършва до тук. Мен ако питате, той едва сега започва. Започва с това, отново да застанем пред огледалото със своята вътрешна стабилност и да си дадем сметка, че макар да не сме перфектни ние си имаме доста добри страни. Притежаваме качества, който ни правят полезни, помагат ни да се справяме и да успяваме в живота. Признаваме своите успехи, всичко онова с което се гордеем и което ни носи усещане на радост и удовлетворение.

Едва след като се случат всички изброени по-горе неща, едва тогава можем да чуем истинските копнежи и желания да сърцето си, едва тогава можем да застанем до него като верен приятел и да му кажем „Ще ти помогна да ги осъществиш”.

И знаете ли, мисля че най-добрият начин, по който да покажем на себе си, че се обичаме, е като работим по осъществяването на своите мечти.

Facebook

Абонамент за новини

Име:
Email:


Online консултиране

Повече информация ТУК

Съвети

Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята - ако си жив, значи не си!