Училище за търсачи

"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери.
Именно това правят нещотърсачите." - Пипи Дългото Чорапче
Събота, 13 Септември 2014 12:54

Искам нещо евтино против стрес

Забързани в забързаното си ежедневие постоянно се стремим всичко да става бързо и ако може да е евтино. Преди време един познат ми каза „Хората харесват инстантните неща. Пускат в чашата, разбъркват, гълтат и са ок. Нямат време и ресурс да се задълбочават.” Белята идва от там, че ако няма бързо, евтино и инстантно решение за проблемите, те просто се игнорират. Запращат се в забрава в килера и се правим, че не съществуват. Уви все по-често и отношението към стреса става такова. Ако няма вълшебно хапче, което ей така на мига да ни изведе от това място, ами значи ще си стоя тук.

Истината е, че стресът е полезен. Той подготвя организма за справяне с постоянно променящата се околна среда. И колкото по-бързо се движим, толкова по-бързо се променят нещата около нас. Толкова бързо, че понякога пейзажът в страни от пътя се размазва като на скоростното влакче. А дали има сили организмът да се справи с това? При това инстантно? – НЕ

Мечо Пух е много прав  - „колкото повече, толкова повече”. Колкото повече енергия сме изразходвали в стреса и проблемите толкова повече енергия и усилия са ни необходими за да се справиме с тях. Ако сме се похарчили твърде много, за да ги създадем, няма като как да спестим от решаването им. Единственият начин да ни излезе бързо и евтино справянето със стреса е ако се мобилизираме и поемем отговорност за случващото се още в началото. Уви животът на високи обороти рядко или почти никога не ни дава възможност да забележим малките неща. Както малките радости и малките жестове, така и малките трудности и малкото ниво на стрес често се пропускат. Ние някак сме привикнали на тях. Тази малка доза не ни въздейства. Нужна ни е по-голяма стимулация, за да й обърнем внимание.

Може би е интересен парадокс, че се изчерпваме от стрес бавно, а искаме да се справим с него бързо. Някак ставаме пестеливи, когато трябва да се справяме, а не когато си създаваме сложностите. Дори в много от случаите се превръщаме в скъперници. Смятаме, че можем да се справим със стреса не само евтино, но и безплатно. Стоим и чакаме някакси той да се измори от нас и да си отиде. И това е една от най-големите илюзии на нашето време. И моята идея с тази статия беше поне малко ако успея да я развенчая и да ви накарам да се замислите.

Ако наистина искате да се справите със стреса. Ама ако наистина искате да се преместите от там, да освободите психичното напрежение и да се справите с дискомфорта в душата си, трябва да се откажете от инстантните методи и да сте готови да се гмурнете в дълбочина. Защото всяко нещо, което наистина си струва и има стойност за вас всъщност ви отнема повече време, повече усилия и повече ресурси, отколкото сте предполагали преди да се заемете с него. Но ако не го направите и не инвестирате тези неща, то няма как да ви се случи.

За това сега ви предлагам да забавите първо малко темпото. Да обърнете внимание на пейзажът около вас, на лицата на хората, на техните усмивки, на ароматът на цветята и на музиката на днешният ден. Не препускайте стремглаво през него. Минете осъзнато. Както казах, целта на стреса е да ни научи как да бъдем по-адаптивни и справящи се. Ако се движим по-бавно има по-голям шанс да не пропуснем урока и да успеем да научим нужното преди стресът да ни е изчерпал.

„Дали ще видите в камъкът преграда или стъпало зависи от гледната ви точка”. Опитвайте да гледате на трудностите като на предизвикателства, а не като на препятствия.  Дали едно нещо, ще ви спре и повали или ще ви помогне да се издигнете зависи само и единствено от вас. Често нямаме силата да променим това, което се е случило. Можем да променим единствено отношението си към него. И защо да не изберем по-малко болезнен и стресиращ начин, по който да гледаме на нещата?! Звучи простичко, но не е. Светогледът не се променя с едно махване на вълшебната пръчица. Никъде не предлагат „нови очи” за 5 пари. Изисква се време и много, много усилия. За да изгради нова пътечка на протичане на нервния импулс на мозъкът са му нужни между 20 и 40 дни. Само за да я изгради, а докато съзнанието свикне да минава по нея е нужно много повече време, постоянство, а понякога и водач.

Добър помощник в процеса на преодоляване на стреса ни е хобито. И моят съвет към вас е НАМЕРЕТЕ СИ ХОБИ. Не чакайте трудните моменти във вашия живот да си отидат за да се почувствате добре. Почувствайте се добре докато са тук, като съзнателно се захванете с нещо, което ви връща баланса. Така ще имате сили да се справите с препъни камъчетата и да ги превърнете в стъпала. Ще имате силите за това, дошли от приятното занимание.

Създайте си навика да правите по нещо хубаво за себе си всеки ден. Няма нужда да е голямо. Важното е да е истинско и да ви усмихва. Усмивката е може би едно от най-добрите ви оръжия, с които да се изправите срещу стреса. Ако можете да превърнете усмивката в смях още по-добре. Да намирате поводи да се посмеете, хората с които да се смеете и нещата над  които да се надсмивате. Защото истината е, че когато нещата станат смешни, те вече не са толкова страшни.

Надявам се моите насоки да са ви полезни. Надявам се наистина да позабавите темпото и да сте готови да платите с части от себе си за един по-добър и пълноценен живот с по-малко стрес и повече радост.

Facebook

Абонамент за новини

Име:
Email:


Online консултиране

Повече информация ТУК

Съвети

Живей за днес, защото вчера няма да се върне, а утре може и да не дойде!