Училище за търсачи

"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери.
Именно това правят нещотърсачите." - Пипи Дългото Чорапче
Четвъртък, 09 Юли 2015 20:35

Размерът на душата има значение

Днес една прекрасна дама ми каза: "Обичам хората с широка душа!" - замислих се ... Какво всъщност ни свива и разширява душата? Мисля, че отговорът се крие в преживяването. Но не в съдържателното, повърхностно преживяване, а в емоционалното преживяване на всички срещи и ситуации по пътя.

Болката свива душата в агонистични спазми. Решението да спрем да се асоциираме с нея, да се дистанцираме и след това да продължим напред я разширява.

Обидата свива душата като вкусовите рецептори залети с лютивина и неспособни да се насладят на останалата храна. Поемането на свежа глътка въздух ни възвръща нормалните възприятия.

Гневът, раздразата, яда, беса и всичко това, което ни кара да стискаме зъби и юмруци, едновременно ни свива и стяга душичката. Бааавното и постепенно отпускане на челюстта, юмруците и след това на цялото тяло, води и до отпускане на душата и възвръщане на първоначалните ѝ размери. Все едно сме я били компресирали с вакумираща машина и сега я освобождаване от вакума.

Страхът свива душата, така както студът свива телата. Изправянето срещу него я освобождава. Движението напред ни стопля и вече не ни е студено и вдървено. Имаме повече свобода на движенията.

Тревогата и безпокойството карат душата ни да се свие в очакване на някакво бедствие. Ставаме като онези шофьори, които карат автомобил в мъгла и очакват поради намалената видимост всеки момент да се блъснат. Има и такива обаче, които си включват фаровете за мъгла,правят оценка на ситуацията и с повишено внимание и относително спокойствие продължават напред. Едно от най-силните преживявания за простор на душата идва тогава, когато се освободим от катастрофалните си мисли, когато вместо да живеем в очакване на апокалиптичното случване, просто включим фаровете за мъгла и продължим напред. Удивително е колко бързо след това слънцето се показва.

Дребнавостта свива душата. Убедеността, че някъде там всичко си отива на мястото я разширява.

Неприемането ни затваря за света. Многомерното мислене ни отваря нови хоризонти.

Преглътнатите и недоизказани неща задръстват душата ни и ни става тясно. Ефективната комуникация и прошката отварят пространство за позитивни случвания.

И накрая, но не по-важност, жертването в името на другите стяга душата. Отдаването на енергия на себе си дава усещането за свобода и комфорт.

И така ... да обобщя: бъдете себе си, бъдете грижовни и постоянни към себе си, редовно почиствайте вътрешното си пространство от застояли и ненужни преживявания, проветрявате, носете си свежи цветя под формата на положителни емоции и сувенири под формата на красиви спомени, така душата ви ще има комфорт и пространство да се разширява.

Радост Николова

Facebook

Абонамент за новини

Име:
Email:


Online консултиране

Повече информация ТУК

Съвети

Зад облаците небето винаги е синьо.