Училище за търсачи

"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери.
Именно това правят нещотърсачите." - Пипи Дългото Чорапче
Четвъртък, 06 Август 2015 15:12

Пътят на Героя

Както пее Марая Кери, дълбоко във всеки един от нас живее по един Герой. Е да, при някой е по-дълбоко, отколкото при други. В някой души е потънал в забрава, а в други е заспал дълбок сън.

И как да го събудим този Герой?

Първата стъпка е да се откажем от ролята си на Жертва. А това не е чак толкова лесно. Има си и добрите страни. Жертвата не носи отговорност – тя е жертва (на хора, обстоятелства, съдба или лош късмет). Тя няма дейно участие в това, което ѝ се случва, а само пасивно. Тя „не може да направи нищо”. Отговорността винаги ни дава възможност да направим нещо. Героят никога не е пасивен. Неговият вътрешен свят е винаги динамичен. Вътрешният свят на жертвата е застинал. Цялото кралство спи от сто години и чакат някой от вън да дойде и да ги събуди.

Второто важно нещо за събуждането на Героят е готовността да напуснем зоната си на комфорт / познатите земи и да тръгнем по широкият свят. „Корабът е в безопасност в пристанището, но не за това е създаден един кораб”. Но пък светът е пълен с яхти, които никога не са напускали пристана. Вие какво бихте желали да бъдете – кораб, който плава или яхта, която стои на едно място?

Третото условие е афинитета към новото, различното, непознатото. Жертвата живее често в рутина или „цикли на едно място”. На Героят всеки ден му е приключение.

Четвъртият предикатор е умението да учим. Жертвата така и не си научава уроците, защото тя няма отговорност за това, което ѝ се случва. Героят знае, че за да продължи пътя, трябва да съхрани опита.

Петото нещо, по което се различават тези два персонажа е помощта от вън. Жертвата цял живот чака своите спасители. Нещо повече – тя изисква от света да я спасява. „Другите са длъжни да ме спасят, защото аз съм в беда”. Героят върви по своят път и знае, че там ще открие своите учители. От тях ще научи всичко, което му е нужно, за да се движи напред. Както казах по-рано, той никога не спира. След всеки урок – благодари и продължава. Героят знае, че наученото има смисъл само тогава, когато се прилага.

Шестото важно нещо е, че доверието е различно от наивнитета. Героят се доверява на силите свише, но сам кове съдбата си. Жертвата вярва, че „нещо някакси ще се случи и нещата ще се оправят”. Тя няма нужда на прави нищо. Цял живот чака да ѝ се случат вълшебствата от приказките. Героят си ги създава всеки ден.

Седмото условие за събуждането на Героя е да го направиш за себе си. Героят е Герой, просто защото е такъв и не му отива да е нещо друго. Той не се чувства себе си в друга роля и не позволява да го въвличат в чужди сценарии. Сам режисира живота си.

Осмият принцип гласи – Героят преценява добре своята енергия. Грижи се за това да я възобновява редовно, съхранява я внимателно и още по-внимателно я инвестира. Не се харчи да оправдава очакванията на другите или да заслужи тяхното одобрение.

Девето – Героят никога не е самотен. Той си има мечти, които са винаги с него. Разговаря с тях и се допитва до тях. Те са неговите съветници по пътя.

И десетото най-важно нещо е, че да си Герой не е задължително. Да си Герой не е нещо за свободното време или когато имаш време. Да си Герой не е просто етап, докато извървиш пътя на изпитанието и получиш половината царство. Да си Герой е начин на живот, преживяване на себе си и усещане за света.

…И всеки Герой знае, че изпитанията не свършват, че уроците не свършват, че учителите не се надживяват, че опитността никога не е достатъчна, че няма крайна точка на пристигане, но въздухът по пътя на горе е неописуемо свеж – ухае на свобода.

 

Радост Николова

Facebook

Абонамент за новини

Име:
Email:


Online консултиране

Повече информация ТУК

Съвети

Да се ядосваш означава да наказваш себе си за грешките на другите!