Училище за търсачи

"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери.
Именно това правят нещотърсачите." - Пипи Дългото Чорапче
Вторник, 19 Януари 2016 20:43

Изгубени парчета

 

Една приятелка постна следното в социалните мрежи: "Хората вече сме като пъзели с изгубени парчета... на някой им липсват усмивките, на други - сърцата, а на трети мозъка... но най-много са тези, изгубили душите си..."
Тъжно, ... може би защото е вярно.
Оптимистът в мен вярва, че загубеното е само временно, че може да се открие и отново пъзела да е цял. Нещо като да си забравил къде си си оставил мобилния, но някой да ти звънне, да се ориентираш по звука и да го намериш.
Хммм, какъв ли е номерът на изгубените души? А на затрупаните от тревоги усмивки?
Преди време много ме вълнуваше въпросът - къде изчезнаха усмивките? - ЗАТРУПАНИ СА. Бедстват. Май освен националната мрежа, спешно се нуждаем и от техника, която да почисти и пътят на Радостта...
С багери и снегорини ми идва обаче грубо някакси ... незнам ... Казват, че в душата на човек не се влиза с кални обувки, пък камо ли с тежкотоварна техника.
Биологът в мен се събужда и в съзнанието ми излиза аналогията на запушените артерии. Проволката, която се опитва да пробие наслояванията в кръвоносния съд и да възстанови нормалната циркулация на кръвта. Нормалната циркулация на живота е пряко свързана със свободния и безпрепятствен поток на радостта. Хмм, ... и нима за да открием радостта ни е нужно свредло?! Някой да ни разпробие от вън, та да влезе в душата ни светъл лъч?...
Мислите ми продължават в посока какво следва в медицината, когато проволката не успее - поставя се байпас. Байпас за радост... (Тази мисъл ме кара да се усмихвам). Може би намирането на обходни пътища не е лоша идея. Да стигнеш до задънена улица не означава, че няма път до там, до където искаш да стигнеш. Означава само, че това не е пътят. И ако си стигнал до задънена улица и си загубил своята усмивка, това не е повод за отчаяние или пък за отказване (примирение). Просто се върни малко назад и поеми в друга посока.
Но на къде да поема? - това е вечният въпрос на загубилият се.
Сещам се отново за предходната метафора за позвъняването, което помага да се открие загубеният телефон. Върнете се до място, на което има обхват (най-добре и 3G :) ) и потърсете помощ в ориентирането - телефонирайте или използвайте навигация. На скоро прочетох, че във всяка история, героят получава помощ в своето приключение, която му е нужна да се справи с предизвикателството. И Херкулес е получил помощ, и Иисус, и Джак ( от Джак и бобеното стебло ), и Пепеляшка, и Палечка... списъкът е безкраен.
И ти си в този списък. И ти си герой като тях. И ти можеш да получиш помощ в своето пътуване към изгубеното съкровище. Просто трябва да я поискаш.
Ще завърша с една източна мъдрост - "Когато ученикът е готов, учителят ще се появи." Когато територията, на която търсим е душата (психичният свят), учителят е в образа на психотерапевт. И не е нужно да изминеш хиляди километри, за да го намериш. В съвременният технологичен свят той е на един звън разстояние. ЗВЪННИ :)

Facebook

Абонамент за новини

Име:
Email:


Online консултиране

Повече информация ТУК

Съвети

Спри да живееш за това, което е зад ъгъла и започни да се наслаждаваш на разходката по улицата.