Училище за търсачи

"Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери.
Именно това правят нещотърсачите." - Пипи Дългото Чорапче
Четвъртък, 13 Октомври 2016 11:15

Грешките като част от пътя

"Правиш грешки и продължаваш напред" - това е. Грешката е неизменна част от живота. "Само, който не опитва, той не греши" - ГРЕШКА. Това е една от най-големите самозаблуди и основен мотиватор на пасивно-изчакващото поведение. Защото непредприемането на действие всъщност се оказва най-голямата грешка. Без действие няма отреагиране. Вътрешният отговор е спрян. Вие натискате от вън, енергията, под формата на емоция или афект, ви натиска от вътре и се създава напрежение. Първо в главата, после в душата и накрая в тялото - ГРЕШКА... понякога дори фатална.

Друга грешка на пасивността е, че докато няма действие няма как да има промяна. Грешката, за да спре да съществува трябва да бъде поправена. Случва се с лично волево усилие, а не с магична промяна на метереологичните условия от вън. Това е следваща грешка в пасивността - "да изчакам нещата да се оправят", "да настъпи подходящия момент", "да премине бурята", "да задухат по-благоприятни ветрове"... и докато чакам съм ПАС. Имам извинение да не правя нищо. Имам извинение, че не се движа. Имам извинение, че стоя потопен в грешката. А това да се стои в грешката и да се ожалва човек си има и своите плюсове. Има една (за мен извратена) душевна ласка "о, горкият аз", "ах, колко съм нещастен". Тъгата ни помага да осъзнаем, че имаме нужда от грижа, както и това, че можем да си я дадем сами. Но превърне ли се в отчаяние и безпомощност, започва да обслужва други цели.

"Сега" - мобилизира и подтиква към действие. "После" е само мисъл без действие (или бездействие). Някой хора мотивират своето "после" с тезата "в момента не съм в състояние". Защо да не си в състояние? - защото си затънал "до уши" в грешката. А най-добре се виждат щетите от страни. За това, ако искате да има промяна, каквато и да е промяна, е нужно да успеете да погледнете, това което ще се поправя от страни. Така се вижда цялостната картина. Имаме пълна информация за ситуация. Вътре в нея се вижда само една част т.е. информацията, с която разполагаме е непълна. Първата стъпка преди всяко действие е събирането на достатъчно информация. Направете стъпка извън грешката, напуснете я и я огледайте. Какви са пораженията? Кое е сработило и кое не? Какво трябва да се премахне и какво трябва да се запази?

Какъв ви е усетът за грешки? Сработва ли предусещането или го бъркате с притеснението? Това всъщност е доста често срещана грешка. Хората избягват да направят нещо, защото откриват в себе си неприятно усещане. Решават, че е "вътрешен глас", доверяват му се сляпо и отлагат активността. Но кой говори от вътре? Интуиция или тревога ...или вашето чувство за малоценност ... или минал травматичен опит ...? Има разлика. Ако е интуицията, тя не би подтикнала към крайна пасивност. "Това не е за мен" обикновено е последвано от, "но бих могъл/могла" ... имаме алтернативно действие, на лице е поправяне на грешката. Единственото действие към, което подтикват тревогата и страха е бягство. Избягва се действието, избягва се срещата със страховете, избягват се трудностите, избягват се уроците, избягва се живота. Онзи пълноценния живот, а не уплашеното вегетиране. "Аз опитах и виж какво стана?!" И какво стана? - имаш вече опит. Неуспешните опити са за да ни учат (често по-добре от успешните), а не да ни спират. Сигурно на всеки един от вас се е случвало да се натрови с храна. Но това не ви е отказало да се храните като цяло. Взели сте си поука и сте продължили в живота. Чувството за малоценност - ах, колко услужливо е то на бездействието! "Аз не съм способен", "Нямам достатъчно сила, знания, умения...", "аз съм малък"...дрън, дрън. Всеки човек е достатъчно голям, за да поправи грешката, която е допуснал. За съжаление не всеки пораства достатъчно, за да го осъзнае.
И понеже живеем в свят, който не търпи бездействието и "патовите ситуации" не са естествено състояние. Нивото на съществуване, до което е достигнала нашата цивилизация предлага няколко посоки на действие:
1. молитвата - "Моля те, Господи, помогни ми да разбера! Прати ми просветление". Универсално е за всички религии. Представата на всички хора по света е, че Бог ни гледа от вън и като външен наблюдател е наясно с цялата ситуация, респективно с грешката. ...само да бъде така добър да ни я подшушне. Ако може и с ясни и точни инструкции за поправка.

2. Медитация - в състояние на широко съзнание наблюдавам себе си и ситуацията и търся "бъга", който не съм открил с рационалния си ум (или със стесненото си от афект съзнание). Принципа е същия, като горния - достъп до гледка с цялостната картина. В тази връзка, гласът (и пръста) на приятелите, които посочват грешките се пренебрегва именно по тази причина. Те посочват само грешката, само един елемент от картината и не дават яснота върху целостта. А грешката никога не е изолирана. Тя е част от нещо по-голямо. Нещо предназначено не просто да работи, но и да се движи напред.
3. В източната култура, когато хората осъзнаят, че колата им е за поправяне и е нужен ремонт (Колата като метафора на движещата сила), за да продължат пътя си, си намират гуру. В западната култура в ролята на помощник по ремонта влиза психотерапевта. И двамата наблюдават от страни и помагат на търсещия да сглоби цялостната картина и да осъзнае, кое не работи.


П.П. Благодаря, че дочете до край този текст, Търсачо! Какво предизвика той в теб? Какво ти се иска да направиш? Запиши си го. Запази осъзнаването и използвай порива за действие. Излез от грешката и продължи напред. Твоят път не свършва тук.

Радост (страничен наблюдател)

Facebook

Абонамент за новини

Име:
Email:


Online консултиране

Повече информация ТУК

Съвети

Ако можеш да си орел не се напъвай да си пръв сред гаргите.